Лазаровден е любим момински празник, за който неомъжените млади момичета (лазарки) се готвят продължително. Не само заради китните невестински премени, лазарските песни и танци, а и защото дълго се е вярвало, че само момиче, което е лазарувало, може да се омъжи.
ези две идеи – за очакваното всеобщо плодородие и бъдещите любовни трепети, окрилят лазарките да обикалят на групи къщите през целия ден.
Посрещани с радост и щедри дарове (пари, яйца, брашно, а в наши дни най-често сладки) те изпълняват своя характерен танц, като наричат подобаващо за всеки от семейството.
Празникът на Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките - лазарки, така и от жителите и гостите на село Първомайци, където все още се практикува ритуалътот учениците на нашето училище. Навремето се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Лазарките и до днес украсяват главите си с върбови клонки и венци от цветя
|